МО̀РЕН1, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Поет. 1. Който е обхванат от умора; уморен, изморен, заморен. Жътварите се връщаха от нивите — почернели и морни, с корясали от пот ризи. А. Каралийчев, ПД, 13. Някои казваха, че чичо Митуш настинал, когато изпотен и морен, седнал да си почине на студения камък. Й. Йовков, АМГ, 154. По никой начин не могло да се отиде горе [в планината] със слабите и морни кираджийски коне. Ив. Вазов, Съч. ХV, 135. Започна да се мръква. Взеха да се връщат от полето хора и добитък, морни и капнали за почивка. Ив. Карановски, Разк. I, 149. И отивам при него покорна, / сякаш в тъмна хипноза омаяна. / И се връщам разбита и морна, / унизена и горко разкаяна. Е. Багряна, ВС, 12. Майкя Стояну думаше: / — Синко Стояне, Стояне, / дали си ора̀ колило / или си кащи палило, / или си бре пат минало, / на морни, синко, волове? Нар. пес., СбНУ ХLIV, 446. ● Удвоено Морен-морен. За усилване. Лицата ни се бяха зазноили и зачервили, когато морни-морни възлязохме на билото. Н. Хайтов, ПП, 128. ● Обр. Чудна нощ приспа земята морна. Ив. Вазов, Съч. III, 52. На битието вихъра не спира, / що е ден и мрак?/ Вървим, нагдето морен ден умира, / и няма да се върнем пак. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 147. В самотата на морната утрин / гасне моята мъртва звезда. Н. Лилиев, Ст 1932, 43. // Прен. Който е с изчерпани сили, изтощен. Тъй е тежко, зловещо, печално — / задушават се морни гърди. Хр. Смирненски, Съч. I, 48. Дойди, ο смърт, и аз узрях за тебе, / душата ми е морна от света. А. Разцветников, С, 152. Възкръсват бавно в морна памет / случайно срещнати жени. Н. Лилиев, Ст 1932, 85.
2. Който издава, показва умора; уморен, изморен, заморен. Старата жена с морна, несигурна стъпка се приближи до убития си син. Д. Спространов, ОП, 355. Четиримата делегати седяха на столовете си като на тръни. Смущаваха ги твърдите, немигащи очи на секретаря, оградени с морни бръчици, енергични и проницателни. Ем. Манов, ДСР, 9-10. Гласът му заглъхна морен, пълен със сподавена мъка. Д. Спространов, С, 170. Роб вчерашен глава си гордо дига, / блаженство в морните очи сияй. К. Христов, ПП II, 48. Смирено влязъл в стаята позната, / последна твоя пристан и заслона, / да шъпнеш тихи думи в тишината, / впил морен поглед в старата икона. Д. Дебелянов, С 1946, 42.
3. Прен. Който е изпълнен с нега. Бяла, малко пълна, с черни, морни, пламенни очи и с уста чувствени, .., тя цяла дишаше с пълна жизненост нега и сладострастие. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 55-56. Там стои една жена и пее: / с песен мие белия прозорец: / напевът е строен като нея / и като плътта ѝ сластно морен. А. Далчев, С, 81. Понесе се нова песен. Тя беше тежка, морна, като капки дъжд пред буря в летен ден. Д. Спространов, ОП, 253.
4. Който изморява; уморителен. Настъпи пладне, .. Над партизаните легна задушна, морна горещина. Мнозина зажадняха за вода. Д. Ангелов, ЖС, 345. И гост беше само във свойте палати / сред дълги походи и морни борби. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 28. Тежкий морен ден премина, / слънце зайде и утихна / тъмната гора. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 135.
МО̀РЕН2, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал. Морав, виолетов; мор, моралѝя1, морничкин, моров. Разядосаният Пенчо излезе, позеленял от яд, с нос надут, като морен патладжан: трас-трус, иде си право у тях. Ил. Блъсков, ПБ I, 117. Варей, тейко, милен тейко, / .., / купи ми морна долама, / яз ке пойда на Йойска, / .., / със вуйкови ми синове. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 271. Димитрице, парво любе, / как забори да затвориш / от бял Дунав пенджурене, / та налезе тавна магла, / тавна магла, ситна роса, / та нароси Димитрому, / Димитрому самур кюрци, / самур кюрци, морна чоха. Нар. пес., СбНУ II, 41.