МОРЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до морени, свързан е с морени. Разрушеният материал, който носят ледниците, се нарича моренен. Р. Христов и др., Г, 61. При условията на високите котловини и долини, запълнени с много моренни материали от старите ледници, реките тук не могли да издълбаят дълбоки корита. Ст. Петров, П, 11. Сред девствената красота на Пирин, .., разчукването на моренните камъни е жива поразия. Н. Хайтов, П, 40. Моренни блокове.
2. Който се състои от морени. По каменни стъпала, ронлив моренен насип и много зигзаги .. пътеката извежда все край потока до езерото. М. Гловня и др., Р, 60. Областта около Големите американски езера е изпъстрена с моренни хълмове, с безброй езерца и блата. Л. Мелнишки, К, 25.