МОРЀНИ мн., ед. (рядко) морѐна ж. Скални късове, натрупани безредно, смесени с пясък и глина, които са пренесени от ледниците или останали след тяхното стопяване. Материалите, получени от разрушаването на скалите и носени от ледниците, са известни под името морени. Ст. Бошев и др., ГГ, 160. Пред нас лежеше една от многото морени, с които е осеяна Витоша — застинала река от огромни заоблени камъни, довлечени сякаш от гигантски порой. Ем. Манов, МПЛ, 244. С такъви камение ледниците биват натрупани от двете страни и отдолу. Такъва каменна ограда се нарича морена. К. Смирнов, З, 52. // Ед. Отделен скален къс от тях, обикн. заоблен и загладен. Самият паметник представлява голям каменен масив (морена). ВН, 1961, бр. 3090, 1.
— От фр. moraine.