МОРЕПЛА̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Плаване, пътуване по море с плавателен съд. Морето, което мие бреговете почти на цяла Гърция, се врязва дълбоко в сушата и образува удобни заливи. Това създавало прекрасни условия да се развие отрано мореплаването. Ист. V кл, 50. В историята на мореплаването са известни много случаи на безследно изчезнали кораби. К, 1963, кн. 1, 36. Над тази зала е изграден огромен купол .. Той служи за екран, върху който се прожектират звездните картини. Тук този, който се интересува от астрономия или мореплаване, може да добие ценни сведения, да види движението на небесните светила. Г. Белев, КВ А, 307. // Умение да се управляват плавателни съдове. Финикийците са известни с познанията си по мореплаване.