МОРЕПЛА̀ВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Книж. Мореплавател; мореходец1. Тая търговия [външната] са е вършила не от народа, а от самия Соломон, който .. е употреблял за тая цел финикийски мореплавци. Знан., 1875, бр. 5, 77. Такива предприятия [изследователски] прославили Португалия, а повод им дал синът на Йоанна I, принц Хенрих, наречений мореплавец. Й. Груев, КВИ (превод), 96.
— Друга форма: мореплу̀вец.