МО̀РЕЦ, мн. -рци, м. Остар. Книж. Моряк. Морците придобиват страст за техния кораб: тии плачат от жалост, като го напущат, и от милуване, като го намират пак. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 19. Кормчията, .., не бе в състояние да разумее опасността на корабя: аз насърчавах уплашените морци; накарах ги да свият платната; те гребяха силно. Н. Михайловски, ПТ (превод), 62. Гражданите .. служали като лекообръжени във войската и като морци във флота. Н. Михайловски, РВИ (превод), 88-89.


Източник: Речник на българския език (онлайн)