МО̀РКОВ м. 1. Двугодишно зеленчуково растение с месест оранжев корен, който се използва за храна. Морковът е твърде разпространен зеленчук у нас. Той е двугодишно растение. Бтн V и VI кл (превод), 106. Градинарство .. обема сеяние на разни за препитания злакове, кои са следнии: лук, чесън, праз, ряпа, зелие, моркови. Г. С. Раковски, Π I, 68.
2. Коренът на това растение, употребяван като храна в суров вид, като туршия, сготвен и др. Той премяташе от ръка на ръка една голяма пазарска чанта от грубо конопено платно .. От нея се показваха няколко стръка целина и моркови. Д. Ангелов, ЖС, 479. На една пресечка той [Евлоги] видя осветена от лампа широка витрина .. Между бутилките имаше поднос, а върху подноса — закуски, натъкмени сред резенчета от моркови и цветно зеле. А. Гуляшки, Л, 74-75. На трапезата бяха наслагани блюда с постни яденета и закуски: сарми, трушия с пиперки и с турунджави моркови, фасул. Ив. Вазов, Съч. ХII, 53. — Ще ми дадете — господинът вика — / най-първо чашка хубава мастика, / със краставичка, морков, зеле. Д. Подвързачов, Б, 98. Сок от моркови. Пюре от моркови.
3. Само мн. Бот. Род двугодишни, рядко едногодишни или многогодишни тревисти растения, който обхваща около 60 вида. Daucus.