МО̀РНИЦИ мн. Диал., сега поет. Студени тръпки. Стана му душно, тягостно, усети как морници минаха по тялото му. Д. Спространов, С, 253. Скоро .. моят последен ден ще загасне. Едва при тази мисъл студени морници сковаха тялото ми. Моят последен ден! Г. Караславов, Избр. съч. I, 99. Самуил разтърси рамена, като да минаха морници през тялото му или искаше да отхвърли някакво претежко бреме от плещите си. Д. Талев, С II, 154. Начесто / западаше ѝ мисъл за Стоичка, / западаше ѝ — „Божичко, нима?!“ / и морници побиваха я хладни. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 98.