МО̀РНО. Поет. Нареч. от морен1 (в 1 и 2 знач.); уморено. Нощ бе наоколо, тихо пръхтяха спънатите коне край колите, морно дишаха человеците под чергите. П. Спасов, ГЛЗЗ, 94-95. Нощта беше топла, морно тиха, каквито биват вечерите в края на август. И. Петров, НЛ, 64. Морно течеше една река сред цветущи градини и бели къщи, накацали на земята като едри лебеди. А. Каралийчев, ТР, 77. Летен ден едвам се влачи, / дълъг път макар да гони / и под мудните му стъпки / морно виснат прашни клони. Π. Π. Славейков, Събр. съч. II, 10.