МОРТЍРЧЕ, мн. -та, ср. Рядко. Умал. от мортира. Интересно беше и при топчето, където бабаитлии мъже със засукани ръкави упорито тласкаха чугуненото мортирче към дигнатата нависоко мишена. А. Гуляшки, Л, 19.
