МО̀РТУС неизм., м. Разг. 1. Смърт. Може да се скъса някоя артерия, да стане кръвоизлияние и — мортус, свърши се. Й. Йовков, ПГ, 180. Лъва искаше само да го [Вуцето] удари — нищо повече. И му закърпи един шамар .. И мортус. Г. Стоев, КЛ, 27.
2. Като прил. неизм. Обикн. при гл. съм. Който е изтощен, уморен до краен предел; капнал. Цял ден чисти апартамента и сега е мортус.
— От лат. mortuus 'мъртъв, умиращ'.