МОРУ̀К, мн. -ци, м. 1. Диал. Стар вол или бивол. Впрягам два морука. Л. Андрейчин и др., БТР, 1976, 446.
Прен. Грубо. За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение към възрастен човек. — Къде си се разшетал? .. Тук да ти не е Борисовата градина ? — Гледай го ти — морук! — учудваше се друг. П. Вежинов, НС, 30-31.
2. Жарг. Баща. — Ей, Боби, скив — дошла някаква физиономия! .. — Аааа морукът се върнал от променадата. П. Незнакомов, БЧ, 40. — Другарю Еди кой си, защо давате толкова пари на вашия син? Те го развалят, .. И — представете си — морукът ме мери под вежди. Д. Цончев, ЛМ, 36. // Само мн. Разш. Родители. Моруците са на кино и събирам тайфата у нас.
— От арм. през тур. moruk 'старец'.