МОРФЀМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Езикозн. Който се отнася до морфема. По морфемен строеж думите се делят на прости, сложни и съставни. Д. Иванова, КДО, 169. Наречията за количествена характеристика на признака имат доста нееднороден морфемен състав, разнообразие има и в синтактичните им връзки. БЕЛ, 2013, кн. 1, 28. Морфемна граница.