МОРЯ̀1, -ѝш, мин. св. -ѝх, прич. мин. несв. деят. моря̀л, -а, -о, мн. морѐли, несв., прех. Причинявам смърт, отнемам живота на човек или животно; убивам, умъртвявам, уморявам1. В селото завърлува неверна болест — тежката болест — и зареди да мори от къща на къща. Елин Пелин, Съч. I, 71. Врачки и баячки, билкарки и правци лекуваха .., както знаеха, и моряха с невежеството си хората. П. Здравков, НД, 137. Реката беше постоянно мътна, а сечените парчета дърва, които влачеше, моряха или прокуждаха рибата. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 35. По Европа се радват на паяците в оборите и никога не снемат тяхната паяжина, защото .. морят вредните за добитъка мухи и дават на последний почивка. Т. Икономов, ЧПГ, 69. Чер арапин се не седи, / редом пътища обходи, / кого срещне коли, мори. Нар. пес., СбВСт, 154. В дворе бурене да растат — / черна ми чума да влезе, / да мори, мамо, юмори / до девет братя левенти. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 46. Градобитнината мори конете, гои свинете. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 105. ● Обр. Проклятие! Обичам, а в сърцето / съмнене чисти радости мори. К. Христов, Избр. ст, 32.
МОРЯ2, -ѝш, мин. св. -ѝх, прич. мин. несв. деят. моря̀л, -а, -о, мн. морѐли, несв., прех. 1. Правя някой да загуби физическите си сили; изморявам, уморявам2. Никога консулът не беше морил тъй немилостиво конете си. Й. Йовков, ЖС, 164. „Офицерът е най-културният гражданин в държавата“ — често споменаваше той, .. и мореше ординарците да бършат прозорци, маси и кресла и да лъскат паркета. Х. Русев, ПС, 37. — Никола, Никола, / .., / не мори аргате, / ке не са аргате / за днескя, за утре, / току са аргате / за година време. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 48. — Ой та тебе, добар юнак, / не си мори ранен коня, / не съм елен за ловене, / я съм сукол девет майки. Нар. пес., СбНУ ХII, 4.
2. Причинявам страдание, мъка на някого; мъча, измъчвам, гнетя. Мореше ни августовското слънце, изгаряхме от жажда, а турците настъпваха вълна след вълна. Д. Спространов, ОП, 100. — А как е жена ти? Мори ли я още кашлицата? Д. Кисьов, Щ, 37. И цялата тая душна атмосфера ме мори. Аз станах подозрителен — и никога не мога да се отдам на себе си. Ив. Кирилов, Ж, 76. — Да речеш да ми пребъркаш кесията, пукната пара няма да намериш. — Така е, .. Кога нямаме, всинца нямаме .. Голяма немотия ни мори. Д. Рачев, СС, 14. Препълня се с рибари механата / .. / И пеят да олекне на душата: / те пият, че досада ги мори. К. Христов, Избр. ст, 54. моря се страд.
МОРЯ̀ СЕ несв., непрех. Правя значителни физически усилия, напрягам се и губя, загубвам силите си; изморявам се, уморявам се. — Ще ида да донеса друга кошница от кораба. — Дядо, аз ще ида, ти не се мори! К. Петканов, СВ, 186. Вечерта идва тате. Сърдит е .. Нахока мама .. Че била слаба, че не могла да се справи с работата, че все пъшкала и се моряла. В. Бончева, АП, 9-10. Докато Aйa [кобилата] се бъхтеше и мореше, цяла покрита с пот, черната кобила се покоряваше. Й. Йовков, АМГ, 53-54. // Прен. Проявявам усилие, напрягам се, за да постигна нещо. Тирани, всуе се морите! / Не се гаси туй, що не гасне! Ив. Вазов, Съч. II, 58.