МОРЯ̀К1, мн. -ци, м. 1. Лице, което има специална подготовка да работи на плавателен съд и прекарва значителна част от живота си в пътуване по море. Корабите са леки и здрави, а корабниците са опитни гръцки моряци. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 22. Десетгодишното чиракуване у холандците го направило [Петър Велики] добър моряк. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 179. Далеч над мъглявия хоризонт се виждаше самотна гемия, .., с която вълните си играеха .. Не беше лека участта на тия моряци. Й. Йовков, Разк. II, 39. По улицата отдолу се задава бате Наско. Висок, широк, .. За нас той беше най-големият моряк на света. Б. Трайков, ВО, 6. Зидарят иска суша .. — / морякът ветрове. Ст. Михайловски, ЖС, 18.
2. Лице, което служи във флота (военен, търговски, граждански). Аз мечтая. Дълго, дълго .. После един неочакван сигнал от постовия моряк на предната мачта ме стряска. Б. Шивачев, ПЮА, 45. Моряците от строения екипаж гледаха упорито към града и церемонията по посрещането малко ги интересуваше. Д. Добревски, БКН, 37. Португалский цар заповяда да приготвят една цяла флота, .., и за адмирал определи един моряк Каврал на име. П. Кисимов, ОА I (превод), 116-117. Вахтен моряк. Военен моряк.
3. Лице, което има най-нисш чин във флота. Колективът на „Бачо Киро“ е от 46 мъже. Професионално-служебно той се дели на капитани, механици, радисти, палубни моряци, камериери, готвачи, лекари. Б. Трайков, ВО, 14.
МОРЯ̀К2, мн. няма, м. Диал. Вятър, който духа откъм морето; морянин, морения. Морякът вилня цяла нощ. На разсъмване .., вятърът утихна и вълните на медовските хълми замръзнаха в неподвижност, тъмнозелени, без белия гребен на довчерашния сняг. Н. Стефанова, РП, 34. Ако не е дяволитият вятър [в Добруджа], който иде откъм морето, носи име „моряка“ и разхлажда равнината, храните и дърветата ще бъдат изгорени от „черноръкия“ топъл вятър. А. Каралийчев, НЗ, 204-205. Ветровете .. българските селяне и овчарите наричат тъй: ..; пърли-коза или старий вятър (западний); моряк (източний). Ч. 1872, бр. 16, 750.