МОРЯКЛЪ̀К, мн. няма, ср. Простонар. Морячество. — Не ви завиждам — продължи Харалан по-тихо. — Като бяха рекли моряклък, та моряклък! Какво му харесват! .. Лашнат те тук, лашнат те там, отиваш, връщаш се. Н. Антонов, ВОМ, 91. — Но и моряклъкът ви сега моряклък ли е? Хората едно време се качваха на гемиите човеци, за да станат моряци. Н. Антонов, ВОМ, 143.