МО̀СТНИНА ж. Истор. През средновековието — налог, вземан от държавата или от феодал при преминаване на мост. Веднъж керванът бе спрян пред моста на една придошла река от група селяни, въоръжени със сопи и самоделни копия. Селяните поискаха „мостнина“, защото така бил наредил боляринът им. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 170-171. Йоан Александър най-едрият феодал, .. дарява на своите боляри „пронии“ с всичко, що припада към тези пронии, като париците, живущи на тия земи, и броднината, и мостнината. Г. Цанев, СИБЛ, 582-583.


Източник: Речник на българския език (онлайн)