МО̀СТРА ж. 1. Малка част или малко количество от някаква стока, която се предлага преди продажбата, обикн. безплатно, за да покаже качествата и вида ѝ. Докато трае кризата, ангросистите спряха поръчките си в чужбина и със съжалителна, но твърда усмивка връщаха търговските пътници, които все още ги посещаваха с пълните си с мостри чанти и куфарчета. П. Спасов, ХлХ, 164. — Аз го [влаха] пращам оня ден до борсата за мостра от италианския ориз, той да вземе да го плати! Ст. Дичев, ЗС II, 157.

2. Образец, модел на нещо. Той настояваше мелницата да му се даде на изплащане и главно като мостра, за да бъде за пример и да сложи начало на нови доставки. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 442. Гръмкият смях продължаваше да оглушава схлупения дюкян и да люлее чак тънките стрехи на покачените за мостра сламени шапки. Ст. Чилингиров, ПЖ, 49.

3. Парче плат, което се зашива на предници на дрехи или при отвор на джоб, за да не се вижда подплатата. Когато се поставя отделна мостра по линията на закопчаването, при изрязването се оставя само за шев. Т. Кръстев и др., ТГДО, 112.

4. Остар. Предна част на обувки. От казармите почнаха да се пренисат кола след кола вехти подметки, галовки, мостри, юфтове, конджове и др. Ст. Чилингиров, ХНН, 168. Тате се опита да залови пак работа, но явно беше, че не му спори. Па и нямаше сърце да работи. Можеш ли закърпи тия мостри? Аз поех обувката. Ст. Чилингиров, ХНН, 120.

— Ит. mostra.


Източник: Речник на българския език (онлайн)