МОСЮ̀ неизм., м. Учтиво назоваване или обръщение към мъж от страни говорещи френски; господин. ● В миналото при назоваване или обръщение към чужденец. Когато и да ме видеше [Нурри Гей], поразговарваше се с мене, а често изгърмяваше гласът му от стаята му: „Мосю!“ и ме викаше да му разкажа нещо ново от вестниците. Св. Миларов, СЦТ, 18. Сега вече нищо не може да стори нито мосю Кожевников, нито техният [на русите] посланик! Ст. Дичев, ЗС I, 468. ● мосю, -то, мн. -та, м. и ср. Разг. Шег. или ирон. Днес ще се появи нашият мосю с нов костюм.
— От фр. monsieur. — Друга (остар.) форма: мосè.