МО̀ТАМ, -аш, несв., прех. Простонар. Мотая; моткам. Шаро ту изчезваше някъде из двора, ту се втурваше в градината .., моташе дългите си нозе по влажните буци пръст. Д. Талев, ЖС, 53. Оттук-оттам схванах кондиката, че не специализирва, както ме мота в писмата си, ами се е цанил за сервитьор в една шкембеджийница, че му се ставало софиянец. Тарас, ТМ, 134-135. Моташ ме да гоним муете [мухите]. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 780.
МО̀ТАМ СЕ несв., непрех. Мотая се; моткам се. „Мардирос, гледаш ли къде отнасят балите? Какво се моташ, иди, поискай от майстор Стефан работници. Да прати денкчиите. Това не е шега работа.“ Ст. Мокрев, ПСН, 104. — Понекога ми се чини, че я [шарката на килима] виждам ясно пред очите ми — ето, с ръка да я уловиш, а понекога сичко ми се разбърква и се върти, мота се на сички страни и е мъгла пред очите ми. Д. Талев, ПК, 107.