МО̀ТВАМ, -аш, несв.; мо̀тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. мотнат, св., прех. Диал. 1. Врътвам вретено. Йеднъж го [вретеното] майка мотнала, / двесте са възли вързали. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 204.
2. Гаврътвам, обръщам (чаша, шише, обикн. с алкохол). Ракийката му се много вслади. — Аз обичам тая ваджия, много я обичам, да ѝ се не види макар! — продължи Яловара, като мотна още една. Т. Влайков, Съч. II, 131. Когато ставаше дума за вечеря, той обикновено казваше: „Аз изобщо не вечерям. Правя така: изяждам в долната саламджийница четвърт шунка, мотна в съседната кръчма две шишета вино.“ Т. Харманджиев, КВ, 125.
3. С крат. форма на лич. местоим. във вин. Излъгвам. Веднъж искаше да ме мотне с гнездата за бостан. — Колко си изкарал, кака. — Триста петдесет и пет, како! — Добре, ще ги проверя, па тогава. Ст. Даскалов, СД, 578-579. — От Винпром съм — улесних го аз. — Ето с тая фуния идвам да меря вината. — Не можете да ме мотнете! Ст, 1964, бр. 940, 2. мотвам се, мотна се страд.