МОТИВЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от мотивирам като прил. 1. Който има мотиви, доводи или е подкрепен с мотиви, доводи. И пак се връщаше той към тази безумна мисъл за жена си, но сега мислите му препускаха в галоп, не можеха да се съберат в една точка, в строен и мотивиран обвинителен акт. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 459. Мотивираната критика е творчество, а красивите и оригинални излияния — фокусничество с користна цел. К, 1926, бр. 94, 3. Мотивирано изложение. Мотивирано мнение. Мотивирана постъпка. Мотивирано решение.
2. Който има основателна причина или подтик, стимул за осъществяване или предприемане на някакво действие. Мотивираните състезатели показват по-добри резултати.