МОТЍКА ж. 1. Ръчно земеделско сечиво с различна по форма метална част, прикрепена на дълга дървена дръжка, което се използва за окопаване на растения. Суса Тинина, .., окопаваше с мотика картофи. Й. Радичков, СР, 141. Полският труд беше примитивен, непосилен, изтощителен — с дървеното рало, с тежката мотика, с циганския сърп. Ил. Волен, МДС, 18. Един ден Стефан, .., излезе от воденицата с мотика на рамо и тръгна да поправя вадата. Й. Йовков, СЛ, 22. Копача изклепа .. ръждивата мотика да изкорени .. зловредний тросък от бащиното си лозе. Ц. Гинчев, ДТ, 4. — Не можа, либе, да стана, / везден съм лозе копала, / тежка мотика дигала, / та ме е в кръста секнала. Нар. пес., СбВСтТ, 662. Лозето не ще молитва, а мотика. Послов. Орало и мотика цял свят хранят. Послов. Остра мотика. Широка мотика. Триъгълна мотика. Четвъртита мотика.
2. Разг. Обикн. с числ. Окопаване, прекопаване на културни растения. С окото на опитен стопанин той определи, че слънчогледите чакат за втора мотика. Б. Обретенов, С, 151.
3. Диал. Леха (Н. Геров, РБЯ).
◊ Ротационна мотика. Сел.-стоп. Земеделско оръдие с набор от въртящи се тънки дискове, с което се раздробява почвената кора след сеитбата на окопни култури. Започна окопаването на царевицата .. В тази важна задача участват 9 машини и една ротационна мотика. ВН, 1960, бр. 2732, 1.
— Друга (диал.) форма: мотъ̀ка.