МО̀ТКА ж. Диал. Количество прежда, която може да се намотае на мотовилка; гранка2, гран, мотовила, мотовилка1, чиле, пасмо. Тя [Пунчовица] носеше цяла мотка червена прежда, .. и цял един сноп разни треволяци и бурени. М. Георгиев, Избр. разк., 89.


Източник: Речник на българския език (онлайн)