МО̀ТО, мн. няма, ср. Мъдра мисъл или кратък цитат в началото на литературно произведение или част от него, на слово, статия, на заглавна страница на вестник, списание и под., свързани със съдържанието им или със замисъла на тяхното създаване. Понеже за всяка работа като мото аз поставям няколко стиха от народната песен, в която е вложен или се загатва само за главния мотив, който се разработва [в разказа], добре би било освен самото предание .. да се записва и самата песен за него. СбАСЕП, 396. — Аз мога да им държа едно слово. Да, една хубава реч, с мото. „Смертю смерт поправ“. Й. Йовков, ПГ, 154. В Русе е почнал да излиза нов .., „седмичен вестник за пропаганда и агитация“ .. с мото: „Освобождението на работния народ е дело на самия него“. Бълг., 1902, бр. 456, 4. Първата книжка [на списанието] .. има за мото народната пословица: „Ум царува, ум робува“. М. Арнаудов, БКД, 211. Фотинов захваща статията си с .. мото, което ясно очертава душевното му настроение. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 702.
— Ит. motto.