МОТОВЍЛА ж. Мотовилка1 (в 1, 2 и 3 знач.). Тя бе с мотовила в едната ръка, с вретено в другата и с голямо кълбо в пазвата. Н. Попфилипов, БД, 24. — Ще ме спънеш с дългите си мотовили! — подритна един от тях краката на едного. Д. Ангелов, ЖС, 676. Тя го изгледа, смръщи се леко и му се сопна: — Защо не си измиеш мотовилите, бре, ами си се домъкнал така! Г. Караславов, Избр. съч. VI, 181.
◊ Вдигам / вдигна на вили и на мотовили (на вили — на мотовили) някого. Разг. Шумно одумвам и подигравам някого. Нали тия вестникари ще разтръбят по целия свят, че министърът на пропагандата се бои от въпросите на Димитров .. Ще го вдигнат на вили и на мотовили. А. Каралийчев, НЧ, 150. — Аз .. бях решил и да не се венчавам. Но виждам, че не отива. — Недей, какино, недей. Село е, хората ще ви вдигнат на вили — на мотовили. Д. Ангелов, ЖС, 80. Един на вили, друг на мотовили. Диал. Употребява се за означаване, че някъде е много разхвърляно, неприбрано. В къщи заварих един на вили, друг на мотовили.