МОТОВЍЛКА1 ж. 1. Дървен домашен уред, представляващ пръчка (дълга около 68-75 см), чаталеста в долния си край, със закована напречно по-къса дъсчица в горния край, който служи за намотаване и опъване на прежда; мотовила. Ако ти дам за крушата една нива, ще се съгласиш ли? Искаш да отсека от нея кобилици, мотовилки, вили. К. Петканов, СВ, 20. Майсторял хурки, мотовилки и рудани и безплатно ги раздавал на жените. Д. Вълев, Ж, 138. Те [децата] намотаваха на мотовилките преждата .. и тъй помагаха с всичките си сили в работата. Д. Немиров, Б, 215. Две мотовилки в една стая не мотаят. Погов. Мотовилката най-често има дължина един аршин (68-75 см).

2. Диал. Количеството прежда, която се намотава на този уред; мотовила, гранка2, гран, чиле, пасмо. Седяла, сядянкувала, / три юза памук изпрела, / три мотовилки напрела. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 246.

3. Само мн. Прен. Разг. Подигр. Крака на човек, обикн. дълги; мотовили. — Какви са тез маймунджилъци, Минчо?.. Я гледай отпреде си, доде не съм ти счупил мотовилките! К. Калчев, ПИЖ, 54-55. — Ами ти [Игнат] закъде се стягаш с дървените си мотовилки? го изгледа учудено от пети до глава дългият. Кр. Велков, СБ, 116.

4. Диал. Висок дървен, чаталест в горния си край прът, забит в земята, на който подвижно е прикрепен друг прът с кофа за вадене на вода от кладенец; геранило, кобилица, климало, соха̀, сув. От стария кладенец с разперената мотовилка не беше останала никаква следа. А. Гуляшки, ЗР, 302.

МОТОВЍЛКА2 ж. Техн. Машинна част с различна форма и размери в двигатели с вътрешно горене, парни машини, бутални компресори и др., която предава и превръща възвратно-постъпателно движение във въртеливо или обратно. Мотовилката предава движението от буталото на коляновия вал. К. Славомиров, Τ 464. Мотовилката е най-важната част от коляновия механизъм, понеже тя е посредникът за превръщане на праволинейното в кръгово движение. Р. Ранков и др., М, 63. Лагерът на мотовилката [при локомобилите] се смазва с капеща масленка, която подава масло в центробежния пръстен. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 327. Мотовилки за мотоциклетен двигател.

МОТОВЍЛКА3 ж. Бот. Род едногодишни тревисти растения от сем. дилянкови, от които у нас растат около 13 вида, обикн. по каменливи и песъчливи места. Valerianella.


Източник: Речник на българския език (онлайн)