МОТОКА̀Р м. Моторно средство, подобно на кола, използвано за пренасяне на товари на неголеми разстояния в цехове, на гари и др.; автокар. Базите нямат необходимата техника или ако имат, тя е остаряла. Това се отнася с особена сила за използваните балировачни машини, сушилни, електрокари или мотокари, транспортни средства, кантари и т. н. Земя, 2008, бр. 217, 8. Онези, които учат в специалните училища, получават по-скоро обширна обща култура, отколкото тясна специалност, защото никой не може да знае точно каква задача ще трябва да изпълняват утре — дизайн на автомобил, на хладилник, на нов тип готварска печка или може би на струг, на мотокар или на градинска ножица. К, 1970, кн. 2, 29.
— От мото- + англ. car 'кола, автомобил'.