МОТОРЀТКА ж. Разг. Лек мотоциклет. Улиците бяха оживени, летяха коли и камиони, моторетки и велосипеди. Г. Караславов, Избр. съч. III, 353. От Троян дойде Андрей с моторетката. Този способен младеж ми е драг като брат. А. Каралийчев, С, 21. Онзи ден, като ми спадна гумата на моторетката, изпаднах направо в паника. Тарас, СГ, 26. — Разсъни ме една моторетка и не мога да заспя. К. Калчев, ДНГ, 118.


Източник: Речник на българския език (онлайн)