МОТОРИЗЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от моторизирам като прил. 1. Който използва моторни превозни средства; механизиран. По изровените кални пътища на България, .., денонощно вървяха моторизираните ешелони на германските войски. Мл. Исаев, Н, 294. Из уличките, които водеха към доковете, нахлуха моторизирани полицейски части. Ал. Бабек, МЕ, 271. От сутрин до вечер софийските улици ехтяха от грохота на моторизирани колони, които отиваха на юг. Д. Димов, Т, 367. Сломявайки съпротивата на съветските погранични войски, грамадни танкови колони, следвани от моторизирана пехота, се врязвали все по-дълбоко в съветска територия. Д. Ангелов, ЖС, 87. Казваха, че [турчинът] уж струпал някакви свои моторизирани сили на границата... дислокация, както казват по военному. П. Незнакомов, БЧ, 8. Моторизирана полиция. Военнополицейски моторизирани части.
2. Рядко. Който е снабден с мотор (в 1 знач.); моторен. Към флотата принадлежаха две здрави моторизирани въдичарски ладии, .. Как искаха да ловят акули с тези орехови черупки? К, 1963, кн. 2, 32.