МО̀ТОСТРЕЛКОВЍ, -а, -о, мн. -и, прил. Воен. Който е снабден с автоматично оръжие и бронирани машини с голяма проходимост. При условията на съвременните високоманеврени и динамични бойни действия радиото в много случаи е не само основно, но и единствено средство за свръзка. Това се отнася особено много за авиацията, бронетанковите и мотострелковите подразделения и части, военноморския флот, системите за противовъздушна отбрана. РТЕ, 1971, кн. 12, 357. Мотострелкови батальон. Мотострелкова рота.
— От рус. мотострелковый.