МОТОЦИКЛЀТ м. Моторно превозно средство с две колела, подобно на велосипед, което се привежда в движение от двигател с вътрешно горене. Из улиците на София се появили и други две нови транспортни средства: велосипедът и двутактовият мотоциклет. НТМ, 1962, кн. 3, 13. По цял ден пукаха припряните мотори на мотоциклетите, бучаха мощно камионните ешалони. П. Вежинов, ВР, 82. Остатъкът от деня той прекара в коша на мотоциклета. Цели шест часа се друсаше и гълташе прах из неравните междуселски пътища. Ем. Манов, ДСР, 74.

— От фр. motocyclette.


Източник: Речник на българския език (онлайн)