МОФЀТ м. Геол. Хим. Място, пукнатина на земята във вулканични области, откъдето се отделя въглероден двуокис; мофета. С течение на времето тяхната [на вулканите] дейност още повече отслабва и преминава в стадия на така наречените мофети. Това са естествени извори на газ от въгледвуокис (CO), който като по-тежък се събира на дъното на някои пещери или в ниските части на някои долини. Геол. IХ кл, 93.
— От фр. mofette.