МОХАМЕДА̀НИН, мн. мохамеда̀ни, м. Мъж, който изповядва исляма; мюсюлманин. — Не давах да променят вярата си, защото помаците — тъй викат другите на българите мохамедани, а те самите се наричат ахряне, — защото ахряните остават настрана и от българи, и от турци. А. Дончев, ВР, 70. Мохамеданите — както всекий, който помни и е забелязал, знае, че кога ядат, нищо не говорят. Ц. Гинчев, ГК, 32.
— От араб. собств. — Други (диал.) форми: могамета̀нин, могомета̀нин.