МОХАМЕДА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мохамеданин и до мохамеданство. Великата идея за мир и мирно творчество събра на една маса мохамеданския ходжа с православния свещеник, католишкото кюре с протестантския поп, будиста с израилтянина, атеиста с верующия. Г. Караславов, Избр. съч. III, 378. Според мохамеданския рамазан добрият османлия от изгрев до залез нищо не може да тури в уста. Т. Харманджиев, КЕД, 207. Според правния режим на вакъфите имотите като свещена и неприкосновена собственост на мохамеданското духовенство не могли да бъдат частно владение. Ив. Унджиев, ВЛ, 21. Християнските църкви ся преобърнали в мохамедански джамии. Г. Йошев, КВИ (превод), 231. Мохамеданска вяра. Мохамеданско население. Мохамеданска молитва. Мохамедански обичаи.
— Други (диал.) форми: могамета̀нски, могомета̀иски.