МО̀ЧКАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Диал. Уринирам, пикая; моча, мочам. Прела баба чункичка, / клала га на бочвичка. / Дошло ере, какало; / дошла коза, мочкала. Нар. пес., СбНУ VIII, 45. мочкам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)