МОЧУ̀ГА ж. Диал. Тояга с надебелен топчест край. Хергеледжията посяга и откача от седлото мочугата. Тя е къса, здрава тояга, с топка на края, същински боздуган. Й. Йовков, АМГ, 144. Като е дума за добри ездачи, добър ездач беше той, Медара, както препуска конят, можеше да се наведе и да вземе мочугата от земята. Й. Йовков, АМГ, 133.
— От рум. maciuca. Друга форма: мачу̀га.