МОЧУ̀Р м. Мочурище. Полето ставаше каменисто и безплодно. Тук-таме се виждаха мочури с блатна растителност. Д. Димов, Т, 443. Вървяха дълго по ливадите и нагазиха в някакви мочури. М. Грубешлиева, ПИГ, 116. Като вървяха из мочура, виждаха да се придвижват в тревата най-различни птици, прилични на бозайниците. Ем. Станев, ПГВ, 52. Сред мочура се бяха събрали всички щъркели от околността. П. Бобев, ГЕ, 109. Вадички и горски потоци, .., блата и гьолища, бари и мочури — всичко пресъхна. Елин Пелин, Съч. I, 73.
— Друга (диал.) форма: мо̀чур.