МОЧУРЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. По който има мочури, мочурища; мочурест. Белият щъркел си търси храната по влажни и мочурливи местности и ние сме свикнали да го срещаме край блата, мочури тресавища. Ст. Дончев, ПНД, 29. Ние потеглихме по тясното, мочурливо усое. Там, където то свършваше, имаше дълга, бяла чешма с каменни корита. П. Вежинов, ЗНН, 151. Преди много години, .., мястото на сегашната гора било гола и мочурлива равнина. И. Петров, МВ, 80. Сега реката се разливаше сред мочурливи долини, покрити с буйна трева и тръстика. Гр. Угаров, ПСЗ, 637.