МОШЀНИК, мн. -ци, м. Лице, което лъже, краде или постъпва нечестно, за да се облагодетелства; измамник. — Този Брадлов е арестуван днес като мошеник и обирник. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 175. Двайсет и пет хиляди лева само им взе адвокатът. Как не го беше грях да остърже джобовете им до стотинка! Мошеник! Г. Караславов, Т, 57. — Обиколих аз целия пазар — навсякъде все едни и същи боклуци продават. Брей че мошеници са се навъдили! Св. Минков, РТК, 113. — Баща му е черноборсаджия и мошеник, дрехите ти от гърба ще свали, без да му мигне окото. В. Нешков, Н, 91. За да поразят въображението на клиентите си, врачките, които са в голямата част мошеници или самовярващи си болни хора, си служат с предмети, които вълнуват силно въображението на простия човек. Ив. Хаджийски, БДНН I, 147.
— От рус. мошeнник. — Друга (остар.) форма: мошèйник. — П. Р. Славeйков, Цариградски потайности, ч. III, 1875.