МОШЀНИЦА ж. Жена мошеник; измамница, мошеничка. Тя зарида отчаяно, после му даде страшно много пари: накрая той помисли, че е все пак мошеница. О. Сапарев, ИС. Разбра, че е мошеница и прекъсна връзките си с нея.

— От рус. мошенница.


Източник: Речник на българския език (онлайн)