МОШЀНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Рядко. Мошеничествам, измамнича. — Имам една бяла финансова къщичка, дето бичи долари като печатница. Вече не се крия, като ги продавам, а мошенича с официален лиценз насред града. К. Кънчев, ПР ІІІ. На него не му се работи, дай му само да мошеничи.


Източник: Речник на българския език (онлайн)