МОШЍЯ ж. 1. Голямо земеделско стопанство в Румъния; чифлик, имение. Арбанашките боляри още от старо време имаха у Влашко мошии, на които лятно време живееха мъжете и зиме си дохождаха в Арбанаси при децата и жените си. Ц. Гинчев, ГК, 333. Аз имам чича във Влашко. Леля Куна разправя, че е отишел гол като тояга, а пък сега имал голямо богатство, някакви мошии имал. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 143. От седмица вече [народният войвода] не можеше да напуска леглото, а при това живееше настрана от Букурещ, в мошията на някакъв приятел. Ст. Даскалов, ЗС I, 488.
2. Прен. Разг. Собствен имот, бащиния. — Мен ми казваха последния път, че превърнал списанието в своя мошия: назначил преводача си, съавтора си, с който пишел статии. Ст. Даскалов, ЕС, 229. Разпореждат се с общината като с бащина мошия. Т. Влайков, Съч. III, 90.
— От рум. mosie. — Друга форма: мушѝя.