МРА, мреш, мин. св. мрях, прич. мин. св. деят. мрял, -а, -о, мн. мрѐли, несв., непрех. 1. Умирам. Чу се, че в долните села, .., дошла чумата и хората там мрели толкоз много, че не сварвали да ги погребват. Й. Йовков, СЛ, 164. Баща му легна на постеля, ще мре вече. П. Тодоров, Събр. пр II, 217. В Тракия пресъхвали реки и кладенци, .., добитъкът мре от болести и глад, целият народ гладува. Й. Вълчев, СКН, 362. Кажи, дядо, защо плачеш / над тез дълги бразди черни; / от чер облак ли са плашиш / или мрат ти деца дребни? Хр. Ботев, Съч. 1929, 20. Децата ни мрат / в отровната смрад, / без слънце, / в задушни коптори! Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 47. ● В сравн. Войниците .. мрат като мухи. К. Петканов, МЗК, 234. Като мухи сме мрели есен, / жените вили по задушница, / изкарвали плача на песен, / но само бурена ги слушал. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946,45. // С предл. за. Жертвам живота си в името на някаква висша цел, идеал. Най-сетне войводата се отнасяше към него [Левски] така, както подобаваше между мъже, тръгнали да мрат за едно общо дело: с доверие и по братски. Ст. Дичев, ЗС I, 474. — Я гледайте, бе брате? Как вразумително, как чистичко и скромно пищят сиромасите селяни! Как да не отиваш да мреш за тие хорица? З. Стоянов, ЗБВ I, 394. ● Обр. Напразно чакате! .. Така, / в надежда тихо безнадеждни, / вий мрете — болни теменуги. Π. К. Яворов, Съч. I, 79.
2. Прен. Разг. Обикн. с предл. за. Проявявам силно пристрастие, желание да се занимавам с нещо, да върша нещо или да притежавам нещо. Имам другари, които тука [в Париж] живеят, а умът им е в България. Току чакат вестниците .. Политика! Мрат за политика. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 161. Да си я туриш [лисицата] на яката. Мра да прегръщам жена с лисица. Н. Русев, П, 131. Хванал кози в сеченака, отвързал на еркичите звънците, а козарите как да си вземат звънците, как (те пък за такива звънци мрат!) — изпреварили го, пречукали го с една-две сопи — затрили го. Н. Хайтов, ДР, 44.
3. Прен. Обикн. с предл. за или οт. Изпитвам силно чувство на любов, обич, привързаност към някого. Аз мрях от любов към Сара. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 123. У Дичовата задруга всяко едно на друго блага дума ще каже, .., женско на мъжко път не минава, едно друго у всичко отменява, едно за друго мре! М. Георгиев, Избр. разк., 47. Отговаря бравий Кракра: / „Ой те тебе, цар Василий, / .. / вярна люба не отстъпвам, / венчило си не потъпквам, / люба водя, мра за нея.“ Π. Р. Славейков, Избр. пр I, 352-353. мре се безл. Страх ме е от смърт .. от смърт-мърцина! А сега е време да се мре мърцина само. Ив. Вазов, Р, 6. Старият воденичар .., започна да охка, прибра се в къщи и легна .. Простинал ли беше, що ли, но той знаеше, че на неговите години бързо се мре. Г. Караславов, ОХ, 443. — Зле ми е, много ми е зле, момчета! .. Ще се мре. Елин Пелин, Съч. I, 205.
МРЕ МИ СЕ несв., непрех. Имам желание, искам да умра. — Ох не ми се мре! Във пръстта студена / не ми се ляга. Ив. Вазов, Съч. III, 71.
◊ Мра <си> на своето. Разг. Държа много на собственото си желание, мнение, разбиране и не съм склонен да отстъпя от него. Сега ще иде из село да си изкара яда на някой друг. Такъв му е нравът. На своето си мре. Г. Крънзов, Избр. пр, 155.