МРАВОЯ̀Д м. 1. Едър бозайник без зъби, с четинеста козина и дълга муцуна, подобна на хобот, който живее в Централна и Южна Америка и се храни главно с мравки и термити, полепващи по дългия му и тънък език. Myrmecophaga tridactyla. Около Амазонка, .., обикалят леопарди, ягуари, мравояди, тапири, носорози. Е. Николов, П, 34. Аз видях едно смешно наглед животно, .. На едина край имаше дълга, рунтава опашка, а на другия слоноподобен хобот, .. Това бе мравояд. ПН, 1932, кн. 1, 11.

2. Само мн. Зоол. Семейство бозайници от разреда малозъби, които стигат до 2-3 метра дължина, нямат зъби и се хранят с мравки и термити. Myrmecophagidae.


Източник: Речник на българския език (онлайн)