МРА̀ВЧИЦА ж. Умал. от мравка. Забеляза няколко мравчици да бързат из пясъка. К. Петканов, В, 142-143. Къдрокосото момиченце .. заприлича на мравчица, понесла житно зърно. Ем. Манов, БГ, 75-76. Но проумей: не дребничко човече, не мравчица нищожна — великан / дори да беше, нямаше да пречи / да бъдеше по-скромен, по-прибран. К. Христов, Избр. ст, 250.
◊ Кротък (трудолюбив) като мравчица. Разг. Кротък (трудолюбив) извънредно много. Да предположим сега, че нашият герой е някакъв незначителен архивар в общината — трудолюбив като мравчица. Св. Минков, РТК, 189. На мравчицата път сторвам (правя). Разг. Много съм кротък, добродушен, благ, незлоблив и отстъпчив. От тая нощ дядо Вушо не можеше да се нахвали от зетьовете си: — Не са зетьове, ами са змейове! — смигаше той на компанията си. / .. / А пък кротки, кротки — на мравчицата път сторват. О. Василев, ЖБ, 399. Работя като мравчица. Разг. Работя извънредно трудолюбиво, постоянно, неуморно. Работеше си тихо, като мравчица, що се щура нагоре-надолу, за да не стои. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 654.