МРА̀ЗЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от мразя и от мразя се. Действително има едни такива [хора], дето са за мразене. В. Цонев, НВЛ, 8. Всичката святост на моята религия .. състои се в изпълнението на вънкашните форми и дреболии и в мразенето и гоненето на всички оние человеци, които не извършват същите форми, що извършвам и аз. ПСп, 1876, кн. 11-12, 64.