МРАЗНЍЦА ж. Рядко. Обикн. мн. Студена ледена тръпка по тялото. Усетих мразници по тялото.
◊ Побива / побие (полазва / полази) ме мразница; Побиват / побият (полазват / полазят) ме мразници. Диал. 1. Изведнъж усещам студ и потрепервам. Пресрещна я студена зимна хала / с развяния си дрипав шал от сняг. / Но мразници от друго я побиха. Бл. Димитрова, Л, 187. 2. Изведнъж изпитвам силен страх, ужас; изтръпвам от страх. И враговете мразница полазва / под сенките на хладния Балкан. Какво се шушне в тъмната му пазва? Бл. Димитрова, Л, 167. И прожектор изведнъж процепи / с полегат шип тоя плътен мрак, .. / И в миг се прикова. Мразница убийците побива. / Ето я! С отметната глава, / осветена, млада, бледнолица, / опната като стрела из лък. Бл. Димитрова, Л, 291-292.