МРА̀ЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е предизвикан, извършен от мраз, от много силен студ.
◊ Мразово изветряване (изветряне). Геол. Рушене на скалите под въздействието на силния студ, мраз, който разширява чрез замръзване, заледяване водата в техните пукнатини. Възникването на денудационни заравнености в планинските страни се обяснява с интензивното извършване на физическото (предимно мразово) изветряване, денудацията и ерозията, които се намират в пряка зависимост от климатичните условия. Ст. Бошев и др., ГГ, 213. С постепенното изменение на климата след плейстоцена и в началото на холоцена започна изчезването на рилските ледници и снегове. Отново започва да преобладава ерозионната и акумулационната дейност на реките и особено мразовото изветряване. М. Гловня и др., Р, 22. Каменните грамади и каменните реки са резултат от специфичното изветряне на сиенитите и монцонитите със съдействието на течащите води. За това са помогнали мразовото изветряне и обилните валежи. М. Тошков и др., НР, 8.