МРАЗОУСТО̀ЙЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Обикн. за растение, скала и под. — който издържа на силен мраз, студ, в резултат на което не умира, не замръзва или не се руши; студоустойчив. Нашите научни работници, .., създават нови сортове пшеници — сухоустойчиви и мразоустойчиви. ОФ, 1950, бр. 1880, 1. То [картофеното растение, получено от семе] може да издържа по-ниска температура, може да бъде и по-мразоустойчиво и по-сухоустойчиво. Пр, 1953, кн. 1, 31. Проф. Яковлев е добил 31 нови сортове плодове. / .. / Постигнал е успехи и в добиването на нови висококачествени мразоустойчиви сортове праскови. ОФ, 1950, бр. 1880, 4. Една скала е мразоустойчива, когато издържи 25-кратно замръзване и размръзване при — 25° С, без да даде видимо напукване или да намали якостта си на натиск. Р. Христов и др., Г, 168. Поради това, че не са проследени резултатите от дадените за пробна експлоатация образци, мразоустойчивата транспортна лента например, дадена на „Горубсо“ за изпробване, дълго време не се внедрява. ВН, 1958, бр. 2225, 2.